НА МАМА

Днес трябваше подарък, мамо,

нали е празник - да ти подаря,

но... няма те...

със цвете и свещичка само,

отново с болка ще се примиря.

Няма го уюта вкъщи,

не вдишвам аромат на вкусно,

трапеза като теб не мога също

да подредя със твоя усет.

Да седнем всичките на нея,

както правихме преди,

слънцето в прозореца да грее,

зайчето му в чашите ни да трепти.

И с твойте пожелания за здраве

да вкусим празничните гозби,

а на тръгване със китка здравец 

да ни изпратиш - твойте рожби.

Сега и здравецът повехна -

далече сме - едни в чужбина,

а други с грижите си тежки,

виждаме се през година.

И днес на празника се моля

за мир на твоята душа

със свещ и стъкче здравец -

от твоя.

Прости ми, Мамо, за греха.