На мама
Аз съм детето ти, мамо, детето ти.
Знам, че воюваш по навик.
Знам, че отдавна е пусто небето ти –
няма ни знаме, ни празник.
Спирай атаките! – виж върховете си –
всичките тъжни Голготи.
Вече се питам – разпетите петъци
имат ли смисъл. И колко.
С теб не играхме на „дай, бабо, огънче”.
Още студувам. Но стига!
Бели кахъри съм имала – повече ...