Непокорен кичур ще преместя,
мило лицето ти ще галя,
ще мина всяка бръчка,
а тя приказка ще ми разказва.
Ще те погаля по ръцете,
по тънките ти пръсти,
по кожата ти състарена
за живота ще узная.
Ще те прегърна нежно,
сърцето ти ще чуя,
че то е било много често
на болка, радост и копнежи. 
Една сълза от очите ти се свлича,
ще я избърша леко
тъй както моите сълзи събира.
Аз искам да благодаря сърдечно, защото
Ще те обичам вечно!

Антония Станева