Mar 24, 2009, 3:29 PM

На мама и татко 

  Poetry » Civilian
2127 0 4
Две легла във стаята позната,
всяка сутрин аз съм на вратата.
Знам колко безпомощна си, мамо,
и татко колко те обича само...
Стара и болна, и пак си доволна,
че живееш втори живот,
толкова много си отговорна
и безропотно носиш своя хомот.
Връщам се често в детството си, мамо...
Колко силно беше татковото рамо?
С колко обич и любов сте ме дарили,
затова тъгувам, много сте ми мили... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димка Първанова All rights reserved.

Random works
: ??:??