Dec 14, 2007, 4:38 PM

На Мартин 

  Poetry
753 0 1
Ти ми каза, че надеждата умира последна,
а знаеше ли, че ти си последната ми надежда?
Ти ми каза, че болката е просто поредна,
но остава тя вечна, щом сърцето така ми нарежда.

Сега има и други, които като теб ме вълнуват:
едни ме радват, други раняват;
едни са истински, други пък се преструват,
но за разлика от теб, те в сърцето ми не остават.

Заблуждавах се, че за мене вече си спомен,
че някъде в миналото съм те оставила,
но споменът явно ще остане вековен,
щом след толкова време още не съм те забравила.

© Петя Микова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??