На масата един човек заспива.
И с дрямката усилено се бори,
но лакътят накрая се подвива
и разумът отстъпва пред умората...
В съседство двама млади се целуват,
нехаещи, забравили за времето,
което по часовника лудува,
и за човека, който вече дреме...
Какво ли знаят...? Кой и да им каже,
че е възможно някой ден, самотни
на мястото му те да се окажат -
безкрайно уморени от живота...? ...