Прозвънват миговете на сърцето ми
като болка и радостна носталгия...
И младост погалва ме с перцето си -
своята любовна сага и желания.
Танцуват миговете пред очите ми,
а уж забързали там, за безкрая.
Ухаят на разцъфнали кокичета,
на грейнали блестящи минзухари.
Запяват миговете най-тържествено,
пред портите заключени на Рая.
Очакват озарение божествено,
сърцето никога дано не страда.