Хубава си, мило либе,

носиш много младост,

но не мога да те имам

тук, при мен, за жалост!


Аз веднъж съм те погледнал

и вечно ще да жалея, че не мога

в твоето сърце място завинаги да намеря!


А сега, когато трябва

аз да те оставя,

аз не мога, дорде съм жив,

тебе да забравя!


Радвай се ти, мило либе,

че си млада и хубава,

че животът е пред тебе

и щастлива ти бъди!


А когато мине време,

ти за мен спомни си,

как живяхме ние двама,

как доволни бяхме!



Може още много да се пише,

много, но и до тук сълзите са

обилни и ще да удавят

всичко, що съм аз до тук написал !