На моя художник

Apr 14, 2011, 12:03 AM

Poetry

778 0 0

Моето изсвирено пияно

и душата ми разпиляна.

Обичам те, дори да зейне

във мен дълбока рана.

Ти, ти - скъсаната струна

на старата няма китара,

ти си споменът отминал,

който неспирно се повтаря.

Да, ти, слепият художник,

който рисува ми мечтите.

Защо не смениш цветовете?

Защо не отвориш вратите?

На теб, който бавно ме убиваш,

всичко мое ти дължа.

Все теб вековно ще обичам,

на теб единствено благодаря!

Please sign in with your account so you can comment and vote.