Годините препускат през живота ни,
прегазват ни, оставят в нас следи,
отлитат те - разбързани, разтропани,
удавяйки очите ни в сълзи!

Отдавна беше онзи ден, когато
за първи път дойдохме в този двор,
отдавна, а така ми е познато,
щом срещна вашия другарски взор!

А мисля ли за времето, което
изтикахме под този покрив стар,
във миг сълза се ражда във окото,
а спомените парят като жар!

Тогава бяхме някак си наивни,
но с времето това се промени -
животът ни научи да сме дружни
в победи, загуби, във зли беди!

Сега сме някак малко по-готови
напред да тръгнем, ала сме сами,
сега за исканото всеки ще се бори,
но нивга няма да е както бе преди!

Съученико, ти не ме забравяй!
Бъди свободен, но в ума си ме пази -
напред в живота пътя си проправяй,
ала си спомняй кой си, кой си ти!

И не забравяй да си малко по-щастлив,
засмей се, щом годините те смачкат,
щом оцелял си в най-ужасните си дни,
тогава още можеш да направиш крачка!

Вдигни глава нагоре към небето -
лети там птица и това си ти -
свободен си, когато във сърцето
живеят твоите надежди и мечти!

Бъди щастлив, че времето минава,
лети от птицата по-бързо то дори,
ала завинаги сърцето се спасява,
когато към звездите се стреми!

А ти, приятелю, върви и се усмихвай,
не свеждай никому и своята глава!
И ти, сърце приятелско, не стихвай,
твори, мечтай и изживей мига!

Обичай днес, танцувай, пребъди,
дори съдбата гръб да ти обърне,
помни, че утре цял живот ще ти принадлежи,
но вчера никога при теб не ще се върне!