Jun 7, 2017, 1:22 PM

На моя син 

  Poetry » Civilian
446 0 1

Макар в друго време,

ако ме повикаш, ще се върна.

Със слънцето ще се усмихна

и с вятъра ще те прегърна.

На краката си ще те люлея

и през сълзи и тъга

приспивна песен ще ти пея.

Ти, мое единствено мило дете.

Звездичка от любов родена,

показваща ми пътя,

през безкрайната вселена.

И днес отново съм до твоето рамо.

Ще го почувстваш със сърцето.

Ти с обич ме повикай само.

„Мамо, мамо...”

© Лиляна Стаматова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??