Във тази нощ една звезда ти се усмихва.
Една луна ти подарява моя стих...
Ти сладко спиш, а аз за теб пак пиша.
Какво от туй? Какво от туй, че спиш?
Какво от туй, че ти не знаеш колко
дървета-стихове за теб аз посадих,
и колко птички в тях се подслониха,
и колко красота във теб открих...
Какво, че няма скоро да се видим
и може и да ме забравиш ти?
Знам, в теб узрява една истина
и щом щастлива си... аз съм щастлив.