Apr 3, 2008, 2:50 PM

На моята муза 

  Poetry » Other
718 0 12

 

С огромна благодарност към Елишка!

 

Изчезваш ненадейно като сянка
по тъмните ъгли на мисълта ми.
Да те обичам, може би не трябва,
но празен пък без тебе е денят ми.

 

Не те гоня! Ако искаш си отивай.
Такива като мен познаваш много,
а аз познавам истинската сила,
скрита в свободата и във болката.

 

Ти знаеш, че перото ми е живо.
Прекършиш ли го, просто ще умре.
Без тебе, Музо, в нощите ми сиви
се ражда шепот от умиращи криле.

 

 

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??