Nov 3, 2011, 8:20 PM

На моята... Самота 

  Poetry
903 1 6

Поканих я и тя не ми отказа,

уви се нагло и ме задуши,

но пък достатъчно ревнива се оказа -

напада ме, заканва се, крещи...

 

Аз знам, че ú е време да си тръгне!

Но как? Привикнали в семейния уют,

в интимния ни танц - когато мръкне,

по-силно се привързваме един към друг.

 

В един от монолозите си се попитах:

- Наистина ли ми е само тя в света,

единствена, с която толкова години скитах

и никога не я нарекох „Самота”!

 

...

 

Не се е случвало да идва непоканена!

Нахална е, ревнива... но и вярна!

На всеки лична - няма предоставена,

а моята дори е популярна!

© Ивайло Проданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??