Apr 9, 2007, 12:46 PM

На мъжете, които НЕ обичах! 

  Poetry
712 0 2


Ще ви разкажа истинска история,
случила се с мъничко дете.
Тя била мъничка и се борила,
ако може по-бързичко да порасте.
Молила се и чудото станало -
срещнала голямо момче.
Влюбила се до лудост, забравила,
за онава малко невинно дете.
Станала робиня - обичала,
забравила себе си тя.
И все от очите му криела,
капнала капка сълза.
Но той от живота и тръгнал си,
толкова бързо, колкото и дошъл.
А в сърцето и бръкнал се и да излезе не могъл.
Това момиче да се бори продължило.
Срещало се с хиляди мъже.
Но в душата и миришело на гнило
и се появявало познатото лице.
Но тя лъжела ги, че обича,
че в сърцето и са те.
Станала покорница на бича,
бича към човешкото сърце.
Мъчела ги с хиляди измами,
казвала им купища лъжи.
Затрупвала ги с множество покани,
но после пък със забрани... е, уви.
А жените им над тях треперели,
загубили свойте лица.
Мислели си, че ще ги взема,
защото е малка магьосница.
А тя стояла в самотна стая и пишала на своето сърце,
че никой, никой на земята няма да измести онова лице!

© ТтТтТтТтТ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Просто великолепно! Полеучило се е неповторимо.Идеята е от песнта на Глория, нали? Но не го възприемай като упрек напротив да не кажа че даже текста ми харесва повече!
    Успех!
  • И това ми хареса скъпа!
    Но може ли един съвет!Поогледай го пак и коригирай излишните думички.
    Иначе от мен 6.
Random works
: ??:??