на Надежда

Sep 17, 2006, 9:39 AM

Poetry

644 0 8

О, утрините - със свежестта на птиците. Това дете, което скачаше като на дама, за да не настъпи сенките. Цъфтежа на далечните бадеми, рисунка на ръката … И тези диви слънчогледи на тебе подарявам ( на дланите ми слиза вятъра). Думи нищо не значещи като: " Стани, Лазаре!" Господи! Подарявай Надежди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

на Надежда

Want to read more?

Random works