Dec 8, 2007, 9:14 PM

На най-добрия приятел... 

  Poetry
1582 0 6
В този свят, изпълнен със лъжи,
ти към всекиго подхождаше с доверие.
Загуби всичко, дори и своите мечти,
но все пак опита - достоен си за уважение!
Помня те в калта, затънал беше до уши,
тогава на пазара, за четвърт долар изкупуваха души,
но за всеобщо удивление,
ти не се продаде и спечели наш'то уважение.
След години те видях.
Запазил беше външно старите черти.
Но дали не беше се продал?
Дали наистина това си ти? ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Леонид Стоянов All rights reserved.

Random works
: ??:??