laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
Jun 16, 2013, 7:12 PM

На небето 

  Poetry » Other
491 0 3

Вече хлопам на Райските порти.
Не очакват, не са известени.
Виждам ангели – цяла кохорта,
но едва ли им пука за мене.

От България, казвам, че ида.
Те мълчат, раменете си вдигат.
После свиват крилете обидено
и смутено с ресниците мигат.

Че на техните карти я няма
тази свидна за мене Родина.
„Я почакайте – има измама -
тя за мене е райска градина.”

„Не, за нас е страна неизвестна,
с куп проблеми и бедстващи хора.
Слушай, някак си по ще е лесно
с шеф на Пъкъла ти да говориш.”

Побесняла, неистово страдам
гневно свивам с презрение устни :
„Да потропам тогава във Ада...
може някой пък там да ме пусне.”

Със усмивка, по-черна от мрака
дебне Дявол със вила в ръката.
„Хайде влизай, отдавна те чакаме...”
и залоства след мене вратата.

„Ей, разказвай, съвети ни давай...
за труда ще получиш награда.
Комплименти! От ваш'та държава
ще натрупаме опит... за Ада.”

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??