Oct 30, 2014, 12:57 PM
На него
Сънувах те в безбройни нощи,
сънувах устните ти, твоите ръце -
сега те моля да останеш малко още
да стоплиш малкото ми сърчице.
Сънувах те - реалност неразбрана -
ти бе гласът на мойта самота,
безкрайна болка и дълбока рана,
причината да бъда днес сълза.
Сега те питам, ти мой сън най-грешен,
ще бъдеш ли? Ще бъдеш ли за мен?
Ще палиш ли във мен пожара вечен?
Ще ми се случиш ли? Поне за този ден.
© Яна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
ти бе гласът на мойта самота,
безкрайна болка и дълбока рана,
причината да бъда днес сълза."
Измъчвана оамотата нескрито молиш за близост - жизнено
необходима.Това е основната идея в творбата ти.
Самото произведение е много добре сътворено и на мен ми допада.
Желая ти търпение и
сбъдване на плановете ти!
Оценям те с най-висока оценка!
Оценям те с 6.