Видях те в късен час

на безкрайна лятна нощ.

Озари съзнанието ми

със своя блясък и разкош,

а думите ти, тъй сладки и омайни,

направиха миговете ни безкрайни.

Седяхме и се вглеждахме един срещу друг,

а аз вече бях уцелена с любовния лък.

Омагьосана от ореховите ти очи,

политах и слизах в бездни, облаци и дълбини.

Сгушена на топло в къщи,

с приятен мирис на индрише,

спомените ме обгръщат и се питам

къде сега си ти, мое морско момче.