Ах, как силно те обичам,
че след теб безспирно тичам
и как милея за твоята целувка,
всеки път щом устните ти виждам.
Непрестанно търся твоята ръка,
моите пръсти с твоите да сплета -
в обятията си пак те искам
и никога да не те изпускам.
Но знаеш ли как мразя те тогава,
когато сам и единствен аз остана
да бродя из пустиня необуздана?
Виж... сърцето ми по тебе страда,
да ти каже сбогом единствено остана...
Но не! 'Щото обичам те до забрава!
© Христо Славков All rights reserved.