На... някого
Брутално беше да те засиля
към две случайни плоскости на взора ми.
От нечие безумство си измислен
и все така си ничий в кръгозорите.
Безпомощен удавник във окото
на калното море. (за кой ли път)
Недей унива, всичко е метафора,
поезията била - кръстопът,
за тези дето мислят, че я пишат
и любят се със всеки свой куплет.
Призванието не е за поетите.
Различно куца всеки мироглед.
Различни сме... и аз, и ти, и другите.
Понятията сричат и мълчат.
Но, някак си по-истински сме – силните.
И знаем колко думите болят.
От утре ще посричам и мълчанието,
което днес изричайки - крещя.
Ще пиша пак, глупако, за познанието...
Годините са живи... и мълвят,
за всеки стон, за всяко нямо ехо,
за онзи сляп с безкрайните молитви.
За дамата със смешни кавалери,
за всичкото платено и изпито.
За влюбените краткости, мъглите,
за боси стъпала в дъждовни локви.
За истинското – толкова е просто,
човешкото, което ни говори,
понякога... Защото и понякога,
го има... и се ражда във гърдите ни,
съвсем е недоносче, суче вятър
и люби неуморно суетите ни.
Но има ни - до крясък...! А перото ни,
пропише ли, не трябва да се моли.
Недей забравя първите си стихове.
А аз ще се опитам... да запомня!
© Кремена Стоева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
И аз ще се опитам..
Много си... Кремена... Много -
Много
-
,,Годините са живи... и мълвят,
за всеки стон, за всяко нямо ехо''
,,...
крещи от тишина, мълчи от екот.
Дали позор ще срещниш или слава,
сърцето този изпит заслужава.''
,,Незабрава'',
за Незабравима!!!
-
и аз ще се опитам да запомня. накара ме.
-
Този стих заслужава внимание!!!
Поздравления! -
Ена, ако обичаш, не мислиш ли, че започна да спамиш?! Вече изрази мнението си, аз своето също! Насочи вниманието си към другите писатели, които заслужават внимание!
И "подписът" ти - нищо не ми говори!!! -
И ако се крещи, ще е повече поезия, така ли?
Здрасти, Форест! (това е подпис, не е обръщение )
ПП Правя коментар на стиха и изразявам виждането си по отношение на част от него. Благодаря, че имам тази възможност. -
Не съм се обидила, Ена, нито търся сто процентовото одобрение на когото и да е било!!! (така ли прозвучах?)
"крясък" е използвана дума за сравнение, метафора, няма нужда да се приема буквално, прояви малко въображение, опитваме се да пишем поезия, все пак.
(оценки при мен няма - ако си забелязала)
И стига сте намесвали навсякъде Господ! (да ме извини, че споменавам неволно името му) -
Не казах нищо, с което да те обидя - само мнение в коментар за творба...
"Различни сме... и аз, и ти, и другите."
За мен да се крещи не е нито сила, нито духовно присъствие...
Бог не крещи, но Го има... навсякъде... и е и сила, и любов, и съвършенство...
Просто е - аз така разбирам нещата...
Не мислех, че ще се подразниш от едно мнение, което не възхвалява 100%... или както каза и изречена...
изречена (Мая Попова): 19-02-2010г. 23:12
а каква ли щеше да е драмата, ако имаше по-ниски оценки? мистерия...
Аз ти благодаря за стиха, наистина ми хареса, с тази забележка за крясъците... -
"крясък" си е точно като "крясък", Ена... и няма друго значение - силно и присъствено, че да се чуе от всички. Искрено съжалявам за съсипаното ти удоволствие!
-
Различни сме... и аз, и ти, и другите.
Понятията сричат и мълчат.
Но, някак си по-истински сме – силните.
И знаем колко думите болят.
От утре ще посричам и мълчанието,
което днес изричайки - крещя.
Невероятни са стиховете ти , изпуснала съм доста. Поздрави и прегръдки от мен ! -
Като цяло ми хареса...
"Но има ни - до крясък...!"
???
Е, това не го разбирам... "до крясък"... "до писък"... до...
Мода ли е, що ли?
Съсипва ми цялото удоволствие от иначе готин стих...
Изострям сетивата си инстинктивно и очаквам апокалипсис... а е, да речем, любовен стих...
Някакво разминаване, внезапна спирачка... и си е направо стресова ситуация...
"Аз вярвам в мълчаливата любов..."
Мълчанието за мен е велико... тишината, нежността, чистотата, добротата... може би затова не ми харесват писъци и крясъци...
Благодаря ти!!!
-
Страхотен е, Креми!
Радвам се, че прочетох. -
Браво!
-
!!!
-
НЕЗАБРАВИМО!
-
"Понятията сричат и мълчат.
Но, някак си по-истински сме – силните.
И знаем колко думите болят.
От утре ще посричам и мълчанието,
което днес изричайки - крещя."
Е, какво да ти кажа Креми.....не знам...всеки твой стих е болка и изпитание за тези, които те четат....не знам как го правиш ....просто дълбаят и заковават думите ти ....препрочитам го вече няколко пъти и ....винаги се наслаждавам на твоята ПОЕЗИЯ! Поздравления от сърце!
-
"Но, някак си по-истински сме – силните.
И знаем колко думите болят." Това намерих за себе си, и ти благодаря, че пишеш толкова проникновено! -
... за влюбените краткости вдигам тост, тия, които раждат стихове... а когато се превърнат в некраткости... не се молят... и не болят... пеят...
Призвана си, Креми да сътворяваш проникновени стихове!
-
Страхотно. Хареса ми
-
Броим се значи ни има ,леле а като се разкрещим- летим!!!Да аз с вятъра м.....Топлинка от мен за теб!!!
-
Поздрави и от мен!Прочетох стих,който не ми даде да го оставя и го прочитах отново и отново,браво!!!
Накрая може и да го запомня
-
Много хубав стих!
Поздравления! -
!!!
-
"От утре ще посричам и мълчанието,
което днес изричайки - крещя."
Хареса ми! Обичам да чета стиховете ти. -
Има те!До крясък!
Поклон за стиха ти! -
Но има ни - до крясък...! А перото ни,
пропише ли, не трябва да се моли.
Недей забравя първите си стихове.
А аз ще се опитам... да запомня!
Особено много ми хареса тази част!
Хубав стих,Креми!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
пропише ли, не трябва да се моли."
Поклон!За всичко горе казано -благодаря!