danda (Даниела)
358 1120
Apr 16, 2011, 10:01 PM

На няколко x 100 до... сутринта 

  Poetry » Other
884 0 10

                                                                                       на моята приятелка,
                                                                                       на Веси Михалкова


Приятелко, да идем двете с теб във някой бар опушен
и да поръчаме по две големи - спомени искрящи.
И да говорим! А мъката, научена да е послушна,
неволно ще наднича зад прозрачния контур на чашите,

ще ни намига леко, закачливо - да ни помаха ще опита,
пък погледите ни разголени през тънкото ù тяло ще минават,
смехът ни грубо ще се блъсне в нея, подобно банда невъзпитана,
ще я подмине с кикот и насмешки, след това - ще я забрави...

За нас ще си говорим - малко, после дълго ще мълчим,
по още две по сто от спомените овехтели ще обърнем,
на сутринта със слънчев лъч и бръчките ще преброим...
Преди да кажа сбогом - теб и мъката ти ще прегърна.

© Даниела All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??