На оня бряг...
На оня бряг...
На оня бряг ще чакам боса, мокра,
изпълнена с лъчиста топлина,
една любов, разлистено дълбока,
отново в теб ще влея със дъжда.
Ще те докосвам трепетно искрящо
по тихите пътеки на плътта,
взаимното привличане опасно
докрайно ще разбуди пак страстта.
В кръвта ми като атом ще жонглираш,
душата ти ще галя и трептя,
посоката във мене ще намираш,
докато цял в блаженство те топя.
А вятърът ще пази светлината,
извираща от нашите тела,
усещайки отново свободата,
ще се разперят звездните крила.
Една вълна следите ни ще скрие,
целувайки магически брега,
копнежът ми във тебе ще попие,
запазвайки завинаги мига.
10.06.2017г.
Елица
© Елица Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прекрасен стих
-
Веси, благодаря ти сърдечно... Аз все си пиша за този магически бряг... Дано някой ден го достигна! Усмихнат следобед!
-
Страхотно е, както винаги! Такава нежност и красота струи! Браво!
-
Алекс, Давид, радвам се че почувствахте с мен красотата и мистичността на този далечен бряг и шепота на една любов, запазила се трайна през времето и разстоянията... Успешна нова седмица!
-
Само ти умееш да пишеш така. Невероятно е
-
Харесах!
*****
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
