На онзи, знаете – с елените,
ще му прошепна тайна малка,
че зима чаках, от студените,
дочаках, но от кал пързалка.
През двора бързах, чух звънчетата,
помислих - идвал е с чувала.
Калата подхлъзна ме проклетата,
ей на – натъртена съм цяла.
Писмото аз не съм го писала,
послушна да съм, обещала.
И нещо губи ми се смисъла,
за смях да стана на квартала. ...