НА ПАЙДА ПРОЩАЛНО
Кола и смърт. Беда.
Прибирам се по-празна у дома.
Не знаех, че обичам я така.
Какво пък, куче е, нали така?
Не вярвам, няма я сега.
Не лае, няма кой да къса и цветя.
Да пиша стих за куче, глупаво, нали?
Какво да правя, като ме боли?
Ами детето? Как ще кажа у дома:
„Детенце мое, просто блъсна я кола!
Ти нямаш никаква вина. ...