С празен поглед в съседския покрив
се опитвам врабче да примамя.
На прозореца ми да скокне.
Със сълзи и трохи да го храня.
А пък после при теб да го пратя.
Да почука със клюн по стъклото.
Да ти каже небрежно, по врабешки,
че те мисля и чакам все още...
Че сънувам ти детските дрешки
и във липсата спомени вграждам.
Светлината заспа безутешна,
а от мрака надежда се ражда. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up