На петдесет
След петдесет му свикнах на света.
Аз имам мойта златна сватба с него.
Забих гвоздей в старата греда
И окачих младежките тревоги.
Прибрах в скрина, оцелял от три войни остарелите желания.
След петдесет му свикнах на света.
Със всичките му странности и прегрешения.
Отидох в кръчмата да се напия
С приказки на хиляди несретници.
И някак празнично се виеше дима цигарен над главите ни.
Опитах от от оная лютата, от която всичко ще си кажеш.
Почерпих всички по едно.
За здраве и за дълголетие.
На петдесет му свикнах на света
Къде ще идеш - има ли спасение
На петдесет му свикнах на света.
А той на мене свикна ли - не зная..
© Svetoslav Vasilev All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хубав стих!
-
"След петдесет му свикнах на света"
И аз така, сега се броя на 1 годинка след 50. На 50 животът заочва отново и е още по-хубав.Поздрави! -
Знам какво е, Светльо. Както казват местните аборигени тук: “Бил съм в твоите обувки”. Още един идиом от мен. Или още един идиот до теб в кръчмата. 😊🥃👍
-
Харесах!
-
Супер е!
-
Свикването не е проста работа. А и свободата с навиците няма нищо общо. Хареса ми много.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
