stanny (Станислав Камберов)
12 33
Mar 22, 2009, 9:00 AM

На Петя 

  Poetry » Love
1390 0 5

Изгасна залезът...

Мълчи...

И няма ги на слънцето лъчите,

изгряващи от твоите очи.

Остана сивото на дните.

Остана мракът да стои,

тъй здраво хванал ме отново.

Със него пак сме двама, може би...

Ужасно...

Как липсват ми ръцете ти

                                  и твойто слово...

                Сърцето ти...

                         Лицето ти...

                               Нозете ти...

Защо те няма тук...?

Защо се разделихме?

               Прости ми...!

                                       Сбогом!

© Станислав Камберов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ще се появи някоя друга Петя, която ще Ви дари щастие, стига да успеете да я разпознаете, а не да се затворите за света.
  • Пресните рани най-силно болят,но с времето идват отговорите,а ако е писано всичко ще се оправи защото колкото и пречки да има истинската любов възкръсва.А може да се появи и друга...Дерзай и пиши-така по-малко боли!!!
  • Съгласен съм с коментарите по-долу. Това е написано без редакция, на един дъх...Съжалявам...Снощи се разделихме с Петя...Не пожелавам на никого да се случва.
  • Като lllana
  • Много ми хареса до "Ужасно..." После спада според мен нивото.
Random works
: ??:??