На Петя Дубарова
Като магия на художник
перото сътворило дар за вечността,
от дълбините морски ще напомня
за теб - момичето, прилично на вълна.
Ти можеше сред нас да бъдеш,
и си - във стаята пред листа бял,
не вярвам в страшната ти гибел
на седемнадесет.
Нека никога не забравяме топлите думи на морската поетеса:
"Обичам всички и с радост бих се пръснала на хиляди светли капчици, за да раздам своето синьо неуморно щастие на хората."
http://svejo.net/home/link_summary/396754-VREME-Izticha-pesenta-kato-voda-Petq-Dubarova-