Под пръстите ми звуци нежни
Леят се като коприна
С дъх на вечери безбрежни
Когато бяхме пак двамина
Ту бързи като морски вятър
Ту леки и почти недоловими
Пръстите като на театър
Създават звуци тъй раними
Не виждам нищо покрай мен
Когато на пианото копнея
За музиката всеки ден
За музиката ще живея
Под пръстите ми звуци нежни
Леят се като коприна
С дъх на вечери безбрежни
Когато бяхме пак двамина...
© Зорница Станчева All rights reserved.