Тази сутрин към шест
нещо в мене се счупи,
спах спокойно нощес,
вчера вино си купих,
пих го с малко вода,
както древните елини,
вслушвах се във дъжда
зад стените панелени.
Колко малко неща
нужни са на човека -
чаша вино и хляб,
и приятел в пътеката.
А когато към шест
се прецакат нещата,
със китара на гръб
отиди до водата.
Събери на брега
всички свои приятели -
тези тук и сега,
и онези, прекрачили
морската синева
на небето застинало
и попей за тъга
и за чувства и спомени.
Много мъжки съдби
е попило морето,
много мъжки бащи
водят тук синовете си.
А когато към шест
скъсаш шестата струна,
вслушай се във дъжда
сам сред влажните дюни.
© Светлозар Николов All rights reserved.