На poeta (Илко Илиев) с цялото ми уважение
Аз викам те.Ти чуваш ли, Поете?
Още ли прегръщаш свойте рими?
Прати ги в тъмното над мене да ми светят
и мигове красиви подари ми.
Люлей ме в люлка от добри надежди.
Аз те очаквам - плаха, луннокоса -
и искам в твоите слова да се оглеждам,
сред тях да легна истинска и боса.
Разкрий ми тайни, пазени отколе,
на минали магии научи ме!
Докосвай с пръсти всеки нерв до кръв оголен, ...