Oct 10, 2013, 6:07 PM

На поезията 

  Poetry » Phylosophy
403 0 0
Единствен аз до край останах верен,
без тежки клетви и без трофила,
останах си такъв, какъвто бях намерен,
макар че ти за мен Съдба не си била!
Макар да смятат, че за мен си само хоби!
Един отдушник в тежки часове.
О, плащал съм и още плащам глоби
и с радост ще го правя аз със векове!
О, ти за мене си като велика обич
и опит пръв за махане с крила.
За мене ти си труд със милиони проби
и болки тежки в парещите ходила! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов All rights reserved.

Random works
: ??:??