В твойте стъклени очи
върха „недостижим'' тържествено блести.
Та сетне, с последни слънчеви лъчи
надеждата залезе...
И в ледена прегръдка обви те планината,
и бялата ръка – утеха ти поднесе.
„Не заспивай!“ – ехтях последни слова.
И там той застина – но не заспа!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Посветено на всички, които дадоха живота си на планината.