Бели пиленца прелитат.
Слънце жули им страните.
Селяни ги те наричат!
Боси, гладни, уморени.
Слънце жули, жули
нема капка дъжд.
Гарван нейде се почуди,
що за хора - жива стръв?
"Хлеб ще борим за децата"
вика Атанас.
Нейде блеснала парата,
ама на - не е у нас!
Копат, блъскат -
полувечер.
Заник блесва и измества -
таз умора, тоз хомот.
Утре, братя, на нивята.
Щото гладен ще е сиромаха!
Рано петльо ще пропее,
а ербабът ще се смеe.
Глад и зъби драг народ!
Кърти, труди без облог.
© Димитър Павлов All rights reserved.