НА ПОПРИЩЕТО ЖИЗНЕНО КЪМ КРАЯ
Мечтая си да дишам в кротък свят без брони, каски, маски и доспехи,
душата ми през Дантевия Ад! – да се измъкне – скитница без дрехи,
да литне пак из птичи синеви – прекрасна! – бяла Ангелица в Рая –
да спре това ужасно "C'est La Vie" на попрището жизнено към края,
Граф Монте Кристо в своя замък Иф, да натроша веригите си вече! –
и сутрин да се будя – тъй щастлив! – че да не ми се ляга късно вечер,
пак да се хвърля в светлите лета! – които Бог ми прати – да живея,
молитвите си кротки да чета, доде ми трепка пламъкът в елея! –
пред Господа – между сълза и смях, да си търкалям в пепелта кравая.
Да кажа с чиста съвест: – Аз живях! – на попрището жизнено към края.