Стоиш между виелица и огън
на прага на едно добро начало.
Умът ти заседава с черна тога.
Сърцето се съблича. И е бяло.
И искаш да прогониш самотата,
но няма ли така да се изгубиш?
Че щом едни устои се разпаднат,
тогава те препъва всяка трудност.
Но ти не се замисляш много дълго.
Почакай, че светът ще те осъди!
В очите ти горят онези въглени,
с които се замерват безразсъдните. ...