На прага
Капки по прозореца се гонят
И чукат по прозореца като с дъждовни пръсти.
Навън вали
И вятърът си вие където и да ходи - зимата е вече тук и идва ми на гости.
Паля си цигара, сипвам си кафе
А тя стои на прага ми и вие.
Самотна и студена, също като мен.
Забравил бях, че зимата е като куче, което винаги се връща.
И сякаш си говорим.
Само ние двамата, а светът не съществува.
Защото зимата е винаги добра
В усещането за самотност.
Напомня ми, че сякаш съм във храм.
Молитвата ми е дъжда.
Вали и тъмно е навън.
Усещам зимата.
Стои на прага като мокро куче, изгонено от Рая.
© Svetoslav Vasilev All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Вярно, така е. По-добре звучи с предложената поправка!
-
И по стъклото чукат с мокри пръсти
Много повторения, защо? Представата и внушенията ми харесват. -
Благодаря!
-
Хубаво.
-
Светослав, хареса ми, което си написал и се замислих, колко неща изгонени от Рая, вият на прага ни.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
