На прага на душата ти приседнала,
да пооткрехнеш тайно се надявам
и да си гребна шепа от имането,
а с него за ума ти да наддавам.
Пулса да усетя на Вселена чудна,
на Поезия извор животворен,
но със същност съкровена – мисъл будна,
градяща обелиск неръкотворен.
На прага на душата ти притихнала,
така горещо, като в храм се моля…
Любов ли е това – живец в очите ми,
чрез който гравитацията боря?