Jun 6, 2007, 8:00 PM

На прага на есента 

  Poetry
886 0 17

Ще догоня пак началото, в което
теб видях и с обич сътворих.
Улових ръцете, вдъхнах от косите ти -
омайващи и меки - вплетени във стих.
 

Толкова необясним си ти, а аз
сред скъпи сънища и помисли
оставам пред очите ти в захлас.
Светът се сътворява в спомени...



Ще тръгна с обич след съдбата си,
ще поема пак по пътя - в светове
от пламтяща обич в ранните ни вечери,
тъй безкрайна, със онези стихове...



Преди да дойде тиха есента ни
и с длани миналото да покрие,
с летните си приказки да ни помами
и със свойте спомени да ни завие.
 

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??