Mar 7, 2013, 9:45 AM

На прашинка от рая 

  Poetry » Love
919 1 9
На прашинка от рая
Ти знаеш ли нощем как злобно си хапя
до кръв и сълзи наранените устни,
как вие безпътна и пуста душата
и как самотата я с нокти разкъсва?
Ти чу ли как блъска зловещо в гърдите
напук на железните, тежки окови
проклетият спомен що сам в мене скита
и вместо очите ми ядно говори?
Ти знаеш ли, че като цвете от ада
покълна греха ни и в мрак ме погубва?
Не моля за прошка, не търся пощада. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна All rights reserved.

Random works
: ??:??