Добре, че имам него - моето момче, да ме пази от теб, да брани моето сърце, да ми е опора, да ми вдъхва сила и кураж и да ти пише вместо мен... Иначе ще полудея от твоите емаили, ще ме погубиш с твоята омраза, ти как ли не си ме наричал, аз за съжаление чак сега видях това. А после за пред света - ще се правиш на невинен, на неразбрал... Така е лесно: да хвърляш кал и чернилка на другите по гърба... А ти да си си чист, да свети над теб ореол и всеки да ти се кланя и дори да те съжалява, че жертва на някого си станал... Хитър си и няма спор, вината на другимо е хвърлена, а ти горкия на злобата си роб. И продължаваш, заслепен, да си мислиш, че си съвършен, без да осъзнаваш, че във теб, огромна рана кърви, че със своята омраза, не ще я излекуваш ти!!!