И весел, и облачен ден е,
и оживена е сладкарницата,
но не съвсем -
че пустота витае из тълпата,
седеше до мен.
Прозорците кристални,
блеснали, а в очи ми -
посърнали. Бяха.
Настъпи ден.
Ведър, божествен.
Тълпата все тълпа е,
но няма я оная до мен.
Щастливо прелитат
през замъглени прозорци,
очите греещи,
от огън на щастие тлеещи.
Две късчета интелигентни души.
Никакви грешки, дали?
Освен разговори безмислени
за времена отминали -
душите страдащи.
Покой преди търсели,
сега намерили.
Наслада.
Тогава.
Ръцете студени -
жарава от топлота.
Телата уморени -
от енергия прелива ума.
Всяко докосване магия е,
всяка дума - емоция.
Неописуемо,
аз просто опитвам,
с думи прости,
думи вълшебни,
да кажа нещо, уви.
И няма смисъл във нищо,
защото знам,
същото чувстваш и ти.
Животът приказка е,
щом ни срещна сега.
И душата не ще спомни нивга
що е самота.