Ти Демон в Ангел влюбваше
и Цветче увехнало възпя,
сърцето ми се там изгубваше,
във ъгъла - със книга във ръка.
До сърцето ми беше Евгений
и болката на Таня - сама,
а милият Ленски, как стене,
при вида на потъващата в танц - негова жена,
и чест и вяра да спаси - потъна мъртъв във снега.
А какво да кажа за Руслан,
спасил от лапи грешни свойта мила,
мечтаех със прикрита свян ...