На път

Dec 22, 2005, 6:34 PM

Poetry

874 0 0

Нощ и ден се сливат пак
в оня необятен мрак.
И страх в мене се събуди
и щастието някъде прокуди.
А зная аз, че скоро
ще ме обземе чувство ново.
Но защо в този час
надеждата си губя аз?
Нещо пак ще осъзная,
но все не мога да изтрая.
Нетърпение отново ме обзема
и всичко на мига искам аз да взема. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

На път

Want to read more?

Random works