Отново съмва. Никому ненужна,
ръце протягам. Моля се на тишината
да ме целуне само и с ръка прилежна
на плитка стегната да ми сплете косата.
Да върже остър възел във сърцето,
додето спре да търси топлината.
Да ме отвее вятър леден над полето,
за да нахраня с обич семената.
Отново съмва. Никому ненужна,
си тръгвам. Нецелуната. Непожелана.
След мен отронена въздишка жежка
изпраща ме по пътя ми. Непомечтана.