Тираджия станах аз, по Европа тръгнах
и подавам здраво газ, без да ме е страх.
Сутрин още в ранна доба, щом се изпикая...
паля тира си голям и започвам да гадая.
Колко ли км аз, имам днес да мина?!
И къде ли евентуално, мога да почина?!
Тръгвам смело през море от магистрали
после бързо стигам разни Б-чки и кози пътечки.
Тука няма фроткоми и навигации разни,
тука само инстинктта може да ни пази!
Нито знаци спазваш, ни ограничения,
щото кака Стефка ще направи допълнения:
– Що си спирал тука, що не тръгваш ти?
– Що не вдигаш тела, ко си праил кажи?
Тая леля Стефка, всичките ни дразни
сигурно „щото никой не ще да я полази.
Но така е за жалост живота ни тук.
Нито курорт е, нито хотел скъп.
Добре,че си взех аз мойта женичка,
че писна ми вече само с ръчичка.
И друго си стана, по леко така,
да има кой да ти напълни чашата.
Другарка да имаш е хубаво ей,
да може да готви, да свири, да пей.
Понякога да има с кой да се скараш,
че сам не е хубаво живота да прекарваш.
Това е накратко живота на пътя
и хубаво и лошо, а понякога мъка.
Печелиш и харчиш парите наред
и по анцуг минаваш км безчет.
Уж казваш за малко съм тук,
уж месец, два, година,
а после се обърнеш- те десетина.
И нито жената виждал си ти,
а детето по skype вика: – Чичо, кажи!
Не ти е лесна съдбата, приятелю мил,
печелиш по-малко, отколкото си загубил!
© princess of the darkness All rights reserved.