Nov 6, 2016, 5:57 PM

На път към зрелост 

  Poetry » Other
306 0 4

                       "Човекът е човек, когато е на път"

                                            П. Пенев

 

И както птиците на път

узряват те във своя чартър,

така пътува мойта плът

и зрее бавно в тоз театър.

 

Вървя и не подвивам крак

към свойта побеляла зрелост.

И даже в непосилен мрак

не губя мъжката си смелост.

 

И моят път е начертан

във скритите у мен атлази.

С червен молив е подчертан

и Господ винаги ме пази.

 

И много тръни съм събрал

по пътя си, до днес отхвърлен.

И мисля, вече съм разбрал,

че пъпа ми на път е хвърлен.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??