В тази кръчма ни блъсна софийският вятър.
Нощта бе навън косите си сплела
и закичила зрелия цвят на луната.
... Бяхме млади поети, влюбени в себе си....
Той от влажния ъгъл се надигна огромен.
Изгледа над огъня очите ни любопитни.
Стовари на масата длани самотни.
И дали е свободно дори не попита.
Как дъхтеше от него на мъж и на вино,
на риза непрана и душа нелекьосана!
- Аз съм Морякът, целуни ме, момиче,
безбройни години пътувам към Острова! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up